КРЪГЪТ НА ПОДКРЕПАТА

Бяхме приятели – ти и аз.
Ти доведе друг приятел, и станахме трима.
Основахме наша група, нашият кръг от приятели.
И както кръга, вече нямаме начало и край.



АНГЕЛЪТ В ТЕБ
Стефани Уилсън

Представи си, че в теб живее Ангел и че ти от време навреме му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи, и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност.
Представи си, че в теб живее Ангел и ти му позволиш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.
Представи си, че усетиш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг.
Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от отъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват. Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години.
Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.
Представи си, че този Ангел наистина живее в теб. Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление.
Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.
Ако му позволиш. Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън себе си. Никога!
Представи си, о, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел и че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави! Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в теб.
Блажени братя и сестри, Ангелът в мен поздравява сияещия Ангел във вас!


БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ
Надин Стеър, 87-годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.



ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯ
Робърт Фулам

Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:

Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете... Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също.

Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш.


ВЪПРЕКИ ТОВА
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити, алогични и егоцентрични. Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания. Не ограничавай мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите. Бори се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ. Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!


ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО
Вирджиния Сетайър

Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, как мога да се подготвя за пълноценен живот.

Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата - моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа - силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.


ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ТОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ
Дороти Л. Нолт

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Как живеят вашите деца?


ЕДНА ПО ЕДНА

Един мъж скитал по безлюдния плаж. В далечината съзрял друг човек, който се навеждал, вземал нещо от пясъка и го хвърлял в океана.
Приближил се и попитал:
- Какво правиш?
- Спасявам морските звезди от отлива.
- Но те са хиляди! - изумил се човекът. - Не можеш да спасиш всичките!
- Знам - съгласил се другият. - Но тази поне ще спася.
Навел се, взел поредната морска звезда и я пуснал в океана.


ЖИВОТ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ

В часа по философия професорът застана на катедрата, взе празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

- Сега - каза професорът, когато смехът утихна, - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството, здравето, децата, приятелите, страстите и предпочитанията - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало - малките неща. Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.

Една от студентките вдигна ръка и попита:

- А какъв беше смисълът на бирата?

- Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.


ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА,
А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Джордж Гарлин, по повод смъртта на съпругата му

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; имаме повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но и по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните.Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но не и душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, на по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал; на връзките за една нощ и наднорменото тегло; на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.



Започни от себе си
Анонимен автор

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."


ЗА СТРАХА
Нелсън Мандела

Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.
Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.
Ние сме деца на Бога. Нашата позиция "Аз съм нищо" не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.
Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.
Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.
Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!


ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОШКАТА
Джордж Ричи

Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!

Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.

Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:

- Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна бавно Бил. - Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. - Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: - Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят... Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.

Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не.


КРЕДО НА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ
(Преписано от стената на една болница за инвалиди)
Рой Кампанела

МОЛИХ СЕ на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.

Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.

Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.

Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.

Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!
Аз съм сред най-благословените хора!


КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Халил Джубран,”Пророкът”

ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.

Те идват чрез вас, но не от вас.

И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.

Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.

Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.

Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.

Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.


ЛЕКУВАЩИ РЪЦЕ
Пастор Мак Хансен

ЦЯЛА нощ летях от Вашингтон до Денвър. Влязох в църквата и разбрах, че съм неспособен да отслужа три литургии и да проведа семинар за отношението към просперитета. Исках да се отдам изцяло на умората си, но д-р Фред Вогът ме попита:
- Чувал ли си за фондацията "Пожелай си"?
- Да.
- На Ейми Грейм й остават три дни, болна е от левкемия. Последното й желание бе да посети твоя проповед.
Бях потресен. Усетих едновременно въодушевление, страхопочитание и съмнение. Не можех да повярвам. Мислех си, че децата, които умират, ще пожелаят да видят Дисниленд, да се срещнат със Силвестър Сталоун, Господин Тао или Арнолд Шварценегер... Защо дете, на което му остават три дни живот,ще поиска да слуша проповед по въпросите на мотивацията?
- Това е Ейми - постави тъничка ръчица в моята д-р Вогът.
Пред мен стоеше 17- годишно момиче. Носеше тюрбан в червено и оранжево, за да прикрие оплешивялата си от химотерапия глава. Слабото му телце бе превито и немощно.
- Исках да направя две неща - прошепна тя. - Да завърша средното си образование и да посетя ваша проповед. Лекарите са на мнение, че не мога да се справя и с двете. Те смятат, че нямам достатъчно сили. Изписаха ме от болницата, за да си остана в къщи под грижите на родителите си. Това са мама и татко - посочи ги тя.
Очите ми се напълниха със сълзи. Думите заседнаха в гърлото и усетих, че няма да се овладея.
- Вие и вашите близки сте наши гости - промълвих. - Благодаря, че пожелахте да дойдете.
Църквата беше пълна. Повече от 1000 души искаха да научат нещо, да израснат духовно, да станат по-човечни.
Смирено попитах присъстващите, дали искат да участват в лечебен процес. Всички искаха. Показах им как да разтъркат енергично ръце, да ги раздалечат на 5 сантиметра и да усетят лечебната енергия в тях. После ги накарах да застанат по двама един срещу друг и да усетят лечебната енергия, която се излъчва от ръцете им.
- Ако имате нужда от лечение, приемете енергията, която се излъчва тук и сега - казах им аз.
Хората реагираха като едно цяло. Сърцата се изпълваха с възторг. Обясних им, че всеки притежава лечебна енергия и лечебен потенциал. И че при 5 % от нас тя е толкова силна, че излъчването на ръцете ни може да се превърне в наша професия.
- Това е Ейми Греъм. Тя не ме е молила за това, но бих искал всеки от нас да й изпрати лечебна сила за живот.
Публиката започна да повтаря:
- Да, да, да...
Бащата на Ейми й помогна да се качи при мен. Накарах присъстващите да затоплят ръцете си и да й изпратят лечебна енергия. Залата плачеше. Изпратихме Ейми прави, с дълги аплодисменти.
Две седмици по-късно Ейми се обади, за да ни каже, че се е възстановила напълно. Две години по-късно тя ни се обади, за да каже, че се е омъжила.

Ейми ме научи да не подценявам лечебната сила, която всеки от нас притежава. Тази сила е непрекъснато у нас и всеки трябва да я използва за собственото си добро. Никога не трябва да забравяме, че я има, че ни съпътства непрекъснато.



МАЙКА ТЕРЕЗА:

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта .


ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.


Маркес - 13 фрази за живота

Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.

Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.


МОМЧЕНЦЕТО

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.

Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.

След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.

Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!


НАЙ-НЕЖНАТА НУЖДА
Фред Уилхелмс

ПОНЕ веднъж на ден старият ни черен котарак сам идва при някого от нас. Прави го по начин, който ни кара да приемаме това като израз на специално молба. Не иска да го нахраним или да го пуснем навън. Иска да го накараме да мърка.
Ако си седнал удобно, той ще скочи в скута ти. Погалиш ли го, той пуска мотора на бързи обороти и започва да се върти, за да се настани по-удобно. От време на време мъркането му излиза от контрол и зазвучава като хъркане. Гледа те с широко отворени, пълни с обожание очи и дълго и бавно премижава по котешки, изразявайки пълното си доверие.
Дъщеря ми казва кратко и ясно: "Блеки има нужда да го накарат да мърка". У дома той не е единственият, който изпитва такава потребност. Всеки има нужда от топла прегръдка, протегната ръка, подпъхване на одеялото... Не защото нещо не е наред, а защото доставя удоволствие.


НАМАСТЕ
Мерилин Дайъмънд, д-р Доналд Бъртън Шнел

"Намасте" е древна санскритска дума, която означава "Почитам божествената същност в теб."
Преди да кажете: "Аха, ето пак съзерцаване на пъпа и визуализиране на нирвана", нека ви обясним какво разбираме ние под божествено. Божествена е онази велика загадка, принципът на живота, който всички ние въплъщаваме.
Казваме ви "Намасте", защото действително тачим тази жизнена сила. Уважаваме я в себе си и в другите и искаме да ви убедим и вие да я уважавате. Ако почитаме жизнената сила, произтичаща от божествената същност във всеки от нас, не ни остава нищо друго, освен да възприемем начин на живот, който да ни направи здрави. Много от проблемите в нашето общество, дори епидемията от затлъстяване и болести, се дължат на факта, че в нашата култура ние преди всичко не признаваме и не почитаме божественото, или жизнената сила, във всеки един от нас.
Може би сте чували това, което говорим сега, казано по друг начин. Ние искаме да го изразим така, че то да отекне в съзнанието ви и да задълбочи представата ви за добро здраве:

Скъпи приятелю,

Ти си духовно същество, Душа, която разполага със средства, правещи възможно човешкото битие. Тези средства са най-големите ти богатства: здраво тяло и здрав дух. Пътуването ти като духовно същество преминава през вселена от интелигентност и целенасоченост, и животът ти по същество е "училище", в което усвояваш по-висши чувства и се освобождаваш от онези, които те принизяват.
Ти не си тук без причина. Ти си тук, за да постигнеш любов, радост, спокойствие и здраве - иначе казано, всичко, което води до духовно израстване и напредък.

Без наистина важните неща: почитта към живота, нашите грижи за здравето и стремежът ни към него са празна подигравка, нещо безполезно, което може да доведе единствено до болка. Колко тъжно е да гледаш как хора, посветили суетно целия си живот на своето тяло, гледат в паника, как то се руши.

Без почит към живота няма да откриете пътя към тайната на здравето и трайното щастие. Днешната официална медицина отрича тъкмо тази почит към живота и продължава да пренебрегва нейното значение в развитието на съвременното здравеопазване. В схематичния светоглед на повечето медици за съжаление липсва идеята за мощта на биологическата жизнена сила, на божествената енергия, оживяваща всичко пред очите ни. Ако бъде подхранвана и използвана, тя може да донесе повече здраве и изцеление, отколкото скъпите технологични новости.

Големите духовни мъдреци и философи във всяка култура и традиция учат, че почитта към живота е ключът към здравето на отделния човек и към обществения напредък. Затова, за да решите проблемите със здравето и теглото си, предлагаме ви да започнете с безрезервно обвързване с жизнената сила вътре във вас. Тя се излъчва от Душата, както светлинните лъчи избликват от слънцето. Колкото повече я подхранвате, толкова по-бързо ще възвърнете здравето и нормалното си тегло, които са ваше исконно право. Не забравяйте, че храната на Душата е радостта.
И йога, и древноеврейската култура, и други важни духовни традиции хилядолетия наред напомнят, че тялото е само превозното средство, с което преминаваме през живота. Те ни учат да използваме магическата сила на ума, за да достигнем до собствената си божественост. Смята се, че тялото и умът служат на Душата в стремежа й да осъществи задачите на живота ни. Ето, това е нашата възможност.
Много книги, включително и нашата "Фитоника" дават насоки как да превърнете тялото и ума си в средство за осъществяване на всички мечти на вашата Душа. Можете още сега да възприемете древната традиция и да отдадете почит към Дара на Живота, който толкова дълго се е изплъзвал от вниманието на нашата култура.
Можете да постигнете висшето равновесие между тялото, ума и духа, което не само ще ви донесе отлично здраве, но и ще ви направи лъчезарен и слънчев човек, какъвто заслужавате да бъдете. Животът не е случайност, нито пък здравето и дълголетието.
Ние почитаме тази жизнена сила във вас и се радваме, че сте готови да ни последвате. Няма съмнение, че животът е такъв, какъвто го направите, и ще се радваме да видим как с всеки изминал ден израстване, укрепвате и се изпълвате с все повече радост, усвоявайки навиците и поведението, подчинени на "важните неща".



ОПТИМИЗЪМ
Ела Уилър Уилкокс

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни. Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве. Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.


ОТГОВОРНОСТ
Бърнард Гантър

Играта, която играем, се нарича преструване.
Ние се преструваме, че не се преструваме.
Ние избираме да забравим кои сме.
И тогава забравяме, че сме забравили.
Кои сме ние всъщност?
Ние сме Центърът, който наблюдава и режисира представлението и който може да вземе решение как да се развива действието; това е съзнанието за собственото АЗ - онова мощно, любящо, перфектно отражение на Космоса.
Но в опита си да се справим с минали ситуации, ние сме избрали пасивната позиция, за да избегнем наказанието или за да не загубим любовта.
Ние сме предпочели да отричаме отговорността си, като се преструваме, че нещата току-що са се случили и че нищо всъщност не зависи от нас.
Ние сме прехвърлили отговорността върху другите, позволили сме те да владеят нашия живот, свиваме се някъде долу и свикваме с тази мазохистична поза, свикваме със своята слабост, със своята нерешителност.
Но в действителност ние сме свободни и сме център на космическа енергия.
Нашата воля е нашата мощ.
Нека не се преструваме, че не я притежаваме, или че нямаме нужда от нея.


ПОГРЕБЕНИЕТО НА "НЕ МОГА"
Из "Пилешка супа за душата"

В стаята на четвърти клас всички пишеха. Пишеше и учителката. Пишеха изречения, които започваха с "Не мога":
"Не мога да ритна топката по-далеч."
"Не мога да го накарам да ме хареса."
"Не мога да направя десет лицеви опори."
"Не мога да прескоча тази ограда."
"Не мога да накарам майка му да дойде на родителската среща."
"Не мога да накарам момчетата да използват думи вместо юмруци."
В края на часа всички сложиха своите "Не мога" в празна кутия от обувки.
Учителката взе лопата и поведе своя четвърти клас към близкия парк.
Започнаха да копаят. Готвеха се да погребат своите "Не мога".
Положиха кутията от обувки на дъното на изкопаната дупка. Покриха я с пръст. Учителката заговори:
- Деца, хванете се за ръце и наведете глави.
Децата се подредиха около пресния гроб, образувайки кръг с наловените една за друга ръце. Наведоха глави и зачакаха надгробното слово на своята учителка.
- Приятели, днес сме се събрали, за да почетем паметта на изречението "Не мога". Докато беше на земята, то докосваше живота на всеки от нас. За съжаление, то беше произнасяно във всички обществени сгради: училища, общински и държавни заведения и дори в парламента. Днес ние осигурихме за "Не мога" място за вечен покой. Написахме епитаф на надгробния му камък. Той бе надживян от своя брат "Аз мога". "Аз мога" не е толкова забележителен и могъщ като "Аз не мога", но с ваша помощ един ден той ще оставя по-значителен отпечатък в живота. Нека "АЗ не мога" почива в мир и нека всеки от вас, които присъствате на неговото погребение, вземе живота си в ръце и продължи напред без него. Амин.
Всеки четвъртокласник бе написал своето "Аз не мога", беше го погребал, беше чул надгробното слово на своята учителка. Върнаха се в класната стая и направиха бдение. Поле отпразнуваха края на "Аз не мога" с пуканки, сладкиши и плодов сок. Направиха надгробен паметник от картон и написаха "Аз не мога" и под него: "Почивай в мир". Поставиха и датата.
До края на учебната година картоненият паметник остана да виси над черната дъска. Макар и рядко, някой казваше: "Аз не мога…" Тогава учителката мълком посочваше паметника на погребания "Аз не мога" и ученикът започваше изречението си отначало, сега вече с "Аз мога". Така за всеки от учениците на този четвърти клас "Аз не мога" умря завинаги и животът им и до днес преминава без него.


ПОРТРЕТ НА БОГА

Едно момченце рисувало картина.
- Това е много интересно. Какво рисуваш? - попитал учителят.
- Правя портрет на Бога.
- Но никой не знае как изглежда, защото никой не Го е виждал! - изумил се учителят.
- Когато завърша картината си, всички вече ще знаят - отговорило момченцето и продължило да рисува.


ПРЕГРЪДКАТА
Вирджиния Сетайър

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.


ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Спомням си един ден на благодарността, когато нямахме нито пари, нито храна. На вратата се почука. Мъж държеше огромна кошница с храна, гигантска пуйка и даже тенджера за готвене. Гледах и не вярвах.
Татко попита:
- Кой сте вие? Откъде сте?
Непознатият обясни:
- Тук съм, защото ваш приятел знае, че имате трудности, но няма да приемете помощ от него. Затова изпрати мен. Нека Денят на благодарността е добър за вас.
Татко каза:
- Не, не можем да приемем.
А непознатия отвърна:
- Нямате избор.
И си тръгна.
Тогава си обещах, че някой ден ще бъда достатъчно осигурен материално, за да мога да правя това, което някой бе направил за нас.
Когато станах на 18, вече бях създал своя ритуал за Деня на благодарността. Купувах храна, достатъчна за едно или две семейства, после се обличах като момче за поръчки, отивах в най-бедния квартал и чуках на нечия врата. Оставях и бележка, в която разказвах за онзи ден на благодарността от моето детство. Винаги завършвах с думите: "Единственото, което искам в замяна, е да се грижите добре за себе си, така че някой ден и вие да успеете да направите нещо подобно за някого."


ПРОРОКЪТ
Халил Джубран

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът скрит в перата й да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст; както е ластарът на лозницата, така е и резитба; както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада , тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо, освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези : да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


ТВОЕТО ПРАВО НА ИЗБОР
Толтекска книга на мъдростта

Не се страхувай да изразиш мечтите си. Знай кой си и какво искаш. Свободен си да променяш живота си - това е твоят живот, не животът на другите.
*Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност. Откажи се от необходимостта да си винаги прав, пръв, на върха. Никой не е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите.
* Обичаш страданието си, защото ти е познато и ти дава усещане за сигурност. Опознай любовта, направи нов избор. Само любовта може да те доведе до състояние на блаженство. От теб зависи колко дълго ще останеш в блаженството.
* Можеш да казваш ДА и НЕ винаги, когато ти решиш.
* Любовта се излъчва отвсякъде, стига да й позволиш. Любовта е във всичко наоколо. Тя е състояние на блаженство. Ти имаш рождено право на щастие. И на страдание. Кое избираш?
* Забрави всичко, което си научил досега. Постави ново начало. Животът ти е твое творение. Ти избираш дали да страдаш или да си щастлив. Ако замениш избора "Искам да страдам" с "Искам да съм щастлив", ти всъщност избираш да обичаш.
* Не се страхувай, че ще загубиш нещо. И без това нищо не ти принадлежи.
* Не се страхувай да обичаш и да бъдеш обичан.
* Светът е красиво място. Животът може да бъде много лесен, ако се ръководи от любовта. Нищо не ти пречи да обичаш непрекъснато. Изборът е твой. Ако нямаш причина - обичай заради самата любов, защото това те прави щастлив и блажен. Любовта винаги носи само щастие. Тя променя представите ни за всичко.
* Може би не си в състояние да избягаш от съдбата си, но единствено в твоите ръце е да страдаш или да си щастлив със своята съдба.
* Живей, без да се страхуваш от присъди. Промени поведението си, не се води от това, как ще те приемат другите. Ти не си отговорен за мнението на другите. Откажи се да контролираш другите и те ще загубят контрола си над теб.
* Учи се от мъдрите. Те са такива, каквито са. Те действат с това, което имат, и правят това, което могат.
* Учи се от нещата. Те са такива, каквито са. Не прави неща, за които не си създаден. Мъдрият знае границите на възможностите си; глупакът - не.

ТИ СИ ЖИВОТ!
Толтекска книга на мъдростта

Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето й.
Жив си, така че вземи живота си и му се радвай.
Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е живеещият в теб Бог.
Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ти доказва съществуването на живота и на енергията.
Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е.
Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да живеем и да се радваме на живота.
Кажете не. Кажете да.
Всеки има правото да бъде самият себе си.
Не ти трябва познание.
Не ти е необходимо другите да те приемат.
Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите.
Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото.
В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!"
Бог е Живот. Бог е Живот в действие. Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже" , е да живееш, давайки най-доброто от себе си.
Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.
Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде.
Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на момента.


УРОК за ЖИВОТ
Тези стихове са написани от едно момиченце,
което умира от рак в една болница на Ню Йорк.

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и кажеш”здравей”.

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката ...
Преди да спре песента.

УРОК ЗА МЪДРЕЦИ

Всяка вечер един мъдрец напускал пещерата си, за да гледа нощното небе.
Забелязал, че една звезда свети все на едно и също място и тръгнал към нея.
Стигнал до малка къщурка, изпълнена с весел детски смях.
Похлопал на вратата и ведра стопанка го приютила и нагостила.
На сутринта мъдрецът си тръгнал, оставяйки на добрата жена заръката да се моли на Бога така, както повеляват Писанията.
Не след дълго звездата над къщичката угаснала. Всяка нощ мъдрецът я търсил на нощното небе, но тя не се появявала. Тръгнал отново той към добрата жена и нейния дом и какво заварил: къщата била мръсна, децата - гладни, а жената се молела на пода, захлупена по очи.
- О, жено, продължавай да се молиш по своя си начин - засрамен си тръгнал мъдрецът и никога повече не си позволил да дава съвети кой как да общува със своя Бог.

"Ако не можеш да кажеш нищо
по-смислено от тишината, замълчи."
Еврипид

Ако има светлина в душата, ще има красота в човека.
Ако има красота в човека, ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ще има спокойствие в страната.
Ако има спокойствие в страната, ще има мир в света.

Китайска мъдрост

"Никога не е късно да осъзнаем в какво вярваме.
Ние усвояваме системата си от убеждения в много ранна възраст и
после цял живот създаваме събития, които да й съответстват."
Луиз Хей


КРЪГЪТ на ПОДКРЕПАТА

ЛЕКУВАЩО СЪЗНАНИЕ